Какви са начините за оформяне на скъпоценни камъни?
май 17, 2022Скъпоценните инкрустации в бижутата винаги имат смайващ ефект. В резултат могат да се получат накити, които са напълно различни "по характер" - скромни и причудливи, класически или фантастични. Но всеки от тях ще удивява със съвършенството на формата и хармонията на красотата. До голяма степен за този ефект е отговорно компетентното оформяне на скъпоценните камъни. В крайна сметка, до срещата на бижутера и минерала, последният остава, макар и със скъпа цена, но все пак е суровина. И само правилно подбраното и внимателно изпълнено оформяне на бижутерски кристали позволява да се роди шедьовър. Изборът на метод на рязане изобщо не е произволно решение на майстора ювелир. Самият скъпоценен кристал ви казва от какъв ъгъл да го погледнете, как да създадете произведение на изкуството. А бижутерът само послушно следва природата.
Как се оформят скъпоценни камъни: магическо минало и прогресивно настояще
Древното бижутерство е професия, може би почтена, но днес определено изненадва. Нека бъдем честни: нашите предци изобщо не са знаели как да обработват камъни. След като минерала бивал изваден от земята, той бивал отрязан, почистен, някак си му давали някаква форма (забележка: някаква - а не определена). След това го полирали, но не твърде внимателно и едва след го инкрустирали в бижуто. Проста процедура, казвате вие, и ще бъдете прави. Припомнете си, разбира се, че древните бижутери не са имали нито инструменти, нито съответните знания. Можете да разберете примитивността на оригиналното оформяне (най-често кабошон, понякога лишен от изпъкнал връх и придобиващ осем странични лица). Но вие не искате да се връщате в миналото.
Смята се, че както първите методи за рязане на скъпоценни минерали, така и първите инструменти, които донякъде наподобяват съвременните, са открити през Ренесанса. Решението за рязане на камъни по нов начин дошло в съзнанието на ренесансовите бижутери по една очевидна причина. Докато обработвали скъпоценния кристал, те изведнъж видели как фасетите на диаманта започнали да излъчват светлина, поради което блясъкът на камъка се увеличил значително. Вярно е, че количеството на този блясък, според съвременните параметри, било минимално: от една страна, древните не притежавали толкова добра техника, която златарите имат днес. От друга страна задачата не беше такава. Средновековните майстори обработвали скъпоценните кристали с една проста цел: колкото всемогъщите им собственици да не се ядосат, че има толкова много ценни отпадъци в работата на бижутерите (в края на краищата парче скъп материал се отчупва с всеки удар на длетото). Оказало се, че е по-важно да се запази масата на минерала, отколкото да се придържат към определени параметри на чистота и прозрачност на диаманта.
Сега бижутерите се справят по различен начин: както човешкото въображение, така и техническото оборудване на професионалните майстори направиха голяма крачка напред в сравнение с тъмните години на Средновековието. Днес всеки вид оформяне на скъпоценни камъни е подчинен на човека. Това означава, че вече не става въпрос за запазване на масата от непривлекателни суровини. А за създаването на истински ювелирни шедьоври. И тази индустрия има професионалисти, струващи колкото теглото си в злато.
Традиционно объркване в термините
Понякога изглежда, че термините съществуват само за да объркат непрофесионалистите. Или няколко термина обозначават подобни (ако не и идентични) понятия, или един термин може да се разбира и по двата начина. Поне понятието нестандартност при оформянето на скъпоценни минерали представлява точно това. И така, какво представлява нестандартното рязане на скъпоценни кристали? Ние от Capino.bg ще се опитаме да ви обясним.
Вероятно сте чували за фасетното оформяне? Нарича се още и стъпаловидно. Това е вид обработка, използвана върху прозрачни и полупрозрачни камъни (диамант, смарагд, сапфир, аквамарин, циркон и др.). Технологията се състои в нанасяне на много фасети върху повърхността на скъпоценния кристал. Светлината започва да се пречупва през тези фасети и камъкът сякаш излъчва сияние. Колкото по-прецизна е работата на бижутера, толкова по-добри ще бъдат първоначалните свойства на минерала и толкова по-блестящ и сияен ще стане скъпоценният камък в резултат.
Фасетното оформяне е два вида:
Кръгло (класическо);
Нестандартно.
Да, точно така. Всяко оформяне, което не е кръгло, вече се счита за нестандартно. Какво е объркването тук? За много от нас подобни нестандартни неща отдавна са се превърнали в реалност. Кой възприема оформянето тип маркиза като нестандартно? А овалът? Междувременно, строго погледнато, всички те не са класически и следователно би трябвало да са несиметрични. Макар и от непрофесионална гледна точка, те от дълго време могат да се считат за "нова класика". Но в по-тесен смисъл, нестандартните разфасовки обикновено се използват за обозначаване на нови начини за обработка на диаманти и други прозрачни/полупрозрачни кристали. Това са методи, които се използват рядко или дори са свързани с продажбата на пръстени, гривни или обеци: скъпоценни камъни, обработени по този начин, могат да бъдат намерени само в музеи и художествени галерии.
Всичко е заради страните
Говорейки за разликата между традиционните и изисканите кройки, ние говорим преди всичко за разликата в техните страни. Традиционно изрязаните скъпоценни минерали имат плоски ръбове, докато нестандартно изрязаните минерали имат вдлъбнати.
Плоските страни са двуизмерни. А особеността на вдлъбнатите е, че актуализират още едно измерение: виждаме не само дължината и ширината на лицето на минерала, но и неговата дълбочина.
Такива съвременни асиметрични методи за рязане могат да се считат за произведения на изкуството, които спират дъха ви, наричат се още иновативно рязане. Такъв иновативен вид обработка на скъпоценни камъни се различава коренно от традиционното оформяне. Ако с помощта на шлифовъчното колело се създава обикновеното оформяне - примерно тип маркиза или овал (колелото отрязва излишното и полира ръбовете), то иновативната обработка се прави с помощта на специални инструменти, които правят разрези, „кухини“, канали, оптични плочи и вдлъбнати скосявания.
Полупрозрачните скъпоценни кристали най-често се подлагат на иновативно рязане. И все пак консумацията на суровини в този случай е невероятно висока, а подлагането на диамант на нестандартна обработка е истинска загуба. Същото важи и за другите скъпоценни камъни от първи ред. Освен това рядко се срещат наистина големи екземпляри от такива кристали, а размерът в този случай има значение. Но по-малко твърдите (и много по-евтини) минерали се превръщат в истинско поле за експерименти. Днес като най-популярни за всички видове оформяне могат да се считат:
аквамарин;
аметист;
гранат;
кварц;
турмалин;
цитрин.
Сиянието на камъка се увеличава понякога изключително бързо и в резултат на това кристалът става по-„жив“ и красив. Всичко е свързано с оптиката: вдлъбнатата му предна страна (лицето) представлява вътрешно изпъкнало огледало. То създава отразени лъчи, разминаващи се в няколко посоки вътре в ценния минерал. Ако погледнем отгоре, забелязваме тесен ярък изблик на светлина в центъра, като всяка страна на линията изглежда по-тъмна. Контрастът винаги е впечатляващ: минералът изглежда по-динамичен, ярък, разкошен и освен това придобива мистична дълбочина.
Иновативното оформяне не е само за красота, но и за практичност: вътрешните отражения на светлината правят петната и „несъвършенствата“ невидими. В резултат на това потенциалът за създаване на уникални шедьоври е наистина неограничен.
Между другото, въпреки че популярността на необичайните форми нараства, скъпоценните бижута с такова иновативно оформяне все още се продават в нишов сегмент. Въпреки, че сегментът бързо се разраства. В крайна сметка такава обработка ви позволява да провеждате най-смелите експерименти с дизайна на бижутата и да създавате наистина уникални скъпоценни аксесоари.
Класически и модерни скъпоценни камъни: от кръгла до нестандартна обработка
Ние от Капино ще започнем нашия разказ с основите. Кръглото оформяне на диамант (и други полупрозрачни минерали) е класика, която е издържала изпитанието на времето. Майсторът придава на драгоценността формата на кръг, като прилага конкретен брой фасети върху кристала и то с определена подредба. Резултатът е класически диамант - но със значителни загуби в сравнение с оригиналната "суровина": за да създадете висококачествен кристал, понякога трябва да пожертвате до половината от масата на необработения диамант! Съвременните технологии дават възможност за създаване на идеално симетрични лица (предни страни) и намаляване на загубата на суровини. Кръглият диамант се счита за брилянтен: броят и подредбата на фасетите са такива, че може да покаже максимално блясъка на скъпоценния кристал.
Както ние от Capino.bg вече казахме, останалите методи на обработка се считат за нестандартни - в най-широк смисъл. Всички те са разделени на стъпаловидни и клиновидни разновидности на фантазно фасетиране.
Стъпаловидно нестандартно оформяне
По-често такова оформяне се използва, за да се подчертае изразителността на тона на кристала. Не очаквайте от него невероятен диамантен блясък. Според името стъпаловидното рязане е метод, при който горната платформа е многоъгълник, а страничните повърхности, трапецоиди, са подредени в стълба. Сред най-популярните разновидности са:
багет: удължен правоъгълник, който може да демонстрира както красотата, така и най-малките дефекти на минерала;
смарагд: осмоъгълник със скосени ъгли с невероятно ярки отблясъци;
квадрат: класическа форма, използвана за инкрустиране на пръстени или колиета;
таблица: най-простата форма, която може да се види в мъжките пръстени-печати.
Такова оформяне не е много често срещано, а камъните са доста скъпи. Основната причина са изключително високите изисквания към майсторът бижутер, който обработва скъпоценните кристали.
Клиновидно нестандартно оформяне
Това са вариации на кръглата форма, тъй като върху минерала са приложени много клиновидни фасети. За разлика от стъпаловидното оформяне, клиновидното изрязване е способно просто да засили блясъка и да демонстрира играта на светлината в обработените диаманти и други прозрачни кристали. Сред най-търсените са:
круша: фасетиране на камък под формата на капка, която често се използва за инкрустиране на обеци или колиета (бижутерите трябва да внимават само да запазите острия край на камъка и, ако е възможно, да го предпазят от изпадане);
маркиз: овал със заострени ръбове, леко наподобяващ кану или усмивка;
овал: удължена разновидност на кръга, която избягва основния недостатък на класическата форма (загубата на скъпоценен минерал е сравнително малка);
принцеса: това е правоъгълно оформяне, което също ви позволява да спестите доста голяма маса от оригиналния кристал (само острите ъгли на принцесата, като заострения край на крушата, определено се нуждаят от предпазване);
сърце: изработва се от камък с подходяща форма; този метод на обработка се счита за един от най-трудоемките (ако бижутерът пропусне пропорциите и в резултат на това камъкът ще стане изключително крехък).
Както при стъпаловидното нестандартно оформяне, професионализмът на бижутера трябва да бъде изключително висок, защото майсторът променя оригиналният скъпоценен камък до неузнаваемост, придава му нова форма и трябва да вземе предвид структурата на страните и играта на цветовете и светлината.
Нестандартно оформяне: откритието на Бернд Мюнщайнер
Отхвърлянето на традицията винаги е задача с повишена трудност. Често ние възприемаме всичко ново като враждебно по една проста причина - защото е ново, необичайно. Да бъдеш готов да се пребориш с тесногръдието на обикновените хора и да го преодолееш (или може би просто да не го забележиш) - това изисква сериозна смелост и професионална увереност. Съвременният художник-бижутер Бернд Мюнщайнер ги притежава докрай. Ето защо той е безусловно признат за баща на съвременното нестандартно оформяне. Наричат го дори Пикасо на скъпоценните камъни. Защо художникът е получил толкова суперлативи?
Бъдещ бижутер, Мюнщайнер е роден през 1943 г., а през шейсетте години решава да експериментира с обработката на скъпоценни камъни, създавайки нов жанр - така нареченото нестандартно оформяне. Тогава майсторът работи с тъмни камъни – ахати, създавайки картини с 3D ефект. След това вниманието на Мюнщайнер се насочва към прозрачните полускъпоценни камъни (аквамарин, аметист, кристал, турмалин и цитрин). Той създава истински скулптурни изделия, като изрязва жлебове и така наречените светлинни чинии на гърба на минералите. Задачата на майстора е да създаде светлинно шоу в скъпоценните камъни. И той се справя с тази задача.
По-късно Мюнщайнер припомня, че в продължение на половин хилядолетие обработката на скъпоценни камъни в Европа е била изградена по всички известни правила и жителите на Стария свят не са били готови да приемат експерименти, които не се вписват в традицията на художника-бижутер. След това Мюнщайнер отишъл в Япония. Изтънчени ценители на красотата, жителите на Япония с радост приели уникалните произведения на Мюнщайнер. Тогава западните фенове се присъединили към източните фенове на майстора: бижутерът бил признат в САЩ, където копия на неговите произведения, направени с различна степен на професионализъм, се продавали буквално на всяка крачка. Така фантазното оформяне на Мюнщайнер станало малко по-известно. И днес, според майстора, пазарът за иновативно обработени скъпоценни камъни нараства с 25% годишно. А само преди половин век тази цифра била десет пъти по-малка.
Какво е брилянтното откритие на Мюнщайнер? Той е измислил идеята да направи вдлъбнати разрези на гърба на скъпоценния камък. Зад едно предложение стоят дни и месеци упорита работа - и, разбира се, фантастични резултати. Например, най-големият нестандартно обработен аквамарин в света, Дон Педро, сега се намира в световноизвестния музей Смитсониън в столицата на САЩ. Авторството на оформянето му принадлежи, разбира се, на Мюнщайнер. Преди да започне работа, майсторът изучавал камъка в продължение на шест месеца, а през следващите шест месеца го обработвал и полирал. В резултат на това се родил уникален аквамарин, висок не повече от 35 см и широк в основата 10 см.
Камъкът очарова с невероятен модел от пресичащи се страни, които отразяват светлината вътре в аквамарина. По замисъла на автора при правилно осветление се създава оптическата илюзия, че това „море” буквално свети отвътре.
Експертите на Музея твърдят, че този аквамарин е единственият камък, който може да се конкурира с известния диамант Хоуп. Или дори да го надмине.
При такова нестандартно оформяне, разбира се, се губят значителен брой карати. Но вместо това на предните страни на кристалите се появяват изключителни светлинни ефекти. Интересно е, че художникът практически не работи с предната страна на кристала: цялата красота се намира на гърба, което позволява постигане на пространствен ефект, подчертавайки неравномерния цвят на всеки отделен скъпоценен кристал. Каква е задачата на майстора според Мюнщайнер? Дайте воля на естествената красота на всеки скъпоценен камък. Няма какво да добавите към тези верни думи.
Другите бижутери също подхванаха новата традиция. Оттук нататък модерното нестандартно оформяне прави известни все повече и повече нови имена:
Александър Крайс;
Далан Харгрейв;
Джон Дайър;
Майкъл Дайбър;
Ричард Хомър;
Шери Котие Шенк.
И въпреки че повечето от нас не знаят тези имена, талантливите хора трябва да бъдат известни . Особено толкова квалифицирани като тези професионалисти във нестандартното оформяне.
Такива редки фантазии
Време е да се запознаем с разновидностите на нестандартното оформяне, за които много от нас дори не са чували. Междувременно такива методи за рязане не само съществуват, но и се радват на известна популярност сред ценителите. И така, ние от Capino.bg предоставяме на вашето любезни внимание най-необичайните несиметрични видове обработка на скъпоценни камъни.
баронеса. Този вид оформяне се прилага основно към диаманти. Баронесата е осмоъгълник с 65 страни. Подхожда идеално на скъпоценни камъни, които природно са с удължена форма.
безкрайно рязане. Добро име за стогодишен метод на оформяне. Endless Cut е комбинация от обработка и специален метод за фиксиране, който е невидим за човешкото око. Майсторът трябва да прилепи диамантите един към друг по такъв начин, че да се създаде впечатлението за липса на закрепване, сякаш самите те се държат един друг. Днес модификацията и усъвършенстването на този тип оформяне се свързва преди всичко с името на Уолъс Чан, бижутер и скулптор от Хонг Конг.
хвърчило. Триъгълно изрязан камък, който прилича едновременно на силует на хвърчило и платно на кораб. Това е стъпаловидно вид оформяне, което е съвсем ново: тази година ще навърши двадесет години. Състои се от 29 фасети и изглежда много динамично.
Както можете да видите, не всички видове нестандартно оформяне са фантастика. Много по-често майсторът бижутер преосмисля съществуващата традиция и това има своя особена красота: да открие нещо ново там, където всеки вижда само старото и познатото.
Оформянето е процес, който може напълно да убие красотата на скъпоценния камък или обратното, да разкрие най-добрите му страни от най-благоприятния ъгъл. Някои майстори казват, че камъкът им нашепва по кой път да режат. Други, напротив, избират строги математически изчисления, планират симетрията и идеалността на лицевите страни. И в двата случая резултатите са наистина невероятни. Наистина няма едно без другото. Бижутерът е едновременно мечтател и майстор. Следователно във всеки един от тези творци на красотата живее и математик, и човек, който чува гласовете на скъпоценните камъни. Нестандартното оформяне на камъни позволява на занаятчиите да изразят истинската им красота, като съчетаят обективните качества на бижутерските суровини със собствен опит, острота и необичаен вид и полет на мисълта. Така се създават шедьоври. Могат ли те да бъдат евтини? Въпросът, разбира се, е риторичен. Красотата на скъпоценните камъни обаче е такава, че не е задължително всеки да я притежава. Можете просто да им се възхищавате – и това е едно от най-важните удоволствия, които човечеството е открило през многото хилядолетия на своето съществуване.
